"Басейнът" разказва историята на Сара Мортън - изнервена британска авторка на криминални романи, която е в криза. Затова тя отива на почивка във вилата на редактора си Джон в Южна Франция, за да търси вдъхновение. Внезапното пристигане на безгрижната и секси Джули сериозно ще разтърси спокойната обстановка.

С "Басейнът" Озон създава двусмислен и злокобен трилър, потвърждавайки слабостта си към психологически криминални драми и любовта си към актрисите.

"Исках да направя филм - пълен контраст на "8 жени", който беше доста труден проект. С "Басейнът" се опитах да преоткрия удоволствието от по-ясната режисура, работейки с някои от любимите ми актьори. Харесва ми идеята да работя в ограничено пространство. Това ми дава възможност да наблюдавам актьорите сякаш съм учен, който прави експеримент с животни."
Франсоа Озон


ФРАНСОА ОЗОН
за филма

Коя беше отправната ви точка за „Басейнът”?
След "8 жени" изпитах нужда да се върна към нещо по-интимно и семпло, с малко герои. Естествено, исках да работя с актриси, които познавах и с които отношенията щяха да са по-лесни. Веднага се сетих за Шарлот Рамплинг, защото „Под пясъка” донесе чудесен опит и на двама ни.

Какво ви накара да направите филм за творческия процес?
Непрекъснато ме питат „Как можеш да правиш толкова много филми, един след друг? Какво те вдъхновява?” Хрумна ми, че най-добре мога да отговоря на този въпрос като проектирам себе си в образа на английска писателка на романи, вместо да се самоанализирам като кино-творец. Откъде писателите черпят своето вдъхновение? Как съчиняват историите си? Каква е връзката между фикцията и реалността? Сара Мортън се нуждае от усамотение, за да работи, има нужда да бъде заключена в удобна къща, да пази диета, да живее според определени правила. И изведнъж реалността я връхлита. Естествено, първата й реакция е отхвърлянето. Тя се обръща навътре в себе си. После решава да инкорпорира новата реалност в работата си. Рано или късно артистите трябва да постигат разбирателство с действителността.

Защо решихте да снимате на английски?
При положение, че филмът е за английска писателка и ролята се изпълнява от Шарлот Рамплинг, повече от естествено беше филмът да е на английски. А и смятах, че би било забавно да режисирам актьори на моя нескопосан английски. А също и, има игра на думи. Първо написах сценария на френски, после при превода той беше променен, защото нкои от френските нюанси не звучаха на английски. Трябваше да открием изразни средства, които да създават същите представи, като не беше адължително да съответстват на френския вариант.

Как конструирахте героинята на Сара Мортън?
Героинята от „Под пясъка” се доближаваше до Шарлот Рамплинг в живота, С този филм, характерът на Сара Мортън трябваше да бъде създаден по скица. Ролята е чиста композиция. В живота Шарлот по нищо не прилича на Сара Мортън. Но ролята беше създадена за нея и едва когато тя се съгласи да я изиграе започнахме подготовката на продукцията.
С дизайнерката на костюмите гледахме симки на Патриша Хайсмит, Рут Рендъл, Патриша Корнуел, ПиДи Джимс... У всички тези писателки има нещо особено мъжествено. Те те оставят с впечатлението, че животът е спрял през 70те. Шарлот се съгласи да си отреже косата, да се промени в онази посока. С развитието на историята дрехите и нагласите на героинята й също претърпяват развитие. Тя разцъвтява и става по-женствена. Тя грее. Шарлот е актриса, която е великолепна дори и в ежедневните си жестове. И у нея няма и капка нарцисизъм.

Защо я направихте писателка на мистерии?
Защото според мен съществува ръзка между писателите на мистерии и сценаристите: стилът е по-маловажен от разказа, сюжета и ключовете за разгадаване. Точно тези неща ни отвеждат към убиеца. При писането на сценариите е същото. От Агата Кристи насам в Англия се е създала традиция криминалните романи да се пишат от жени, които особено обичат да създават неуравновесени или ужасяващи герои и ситуации. Срещнах се с Франсоа Ривиер, който е експерт по този род писателки. Той ми разказа за тяхната психология и слуховете за ширещите се из техните среди алкохолизъм, лесбийство и склонности към певерзии.
Преди началото на снимките предложих на Рут Рендъл да напише историята, над която Сара трябваше да работи във филма. Изпратих й моя сценарий и в замяна получих много студен отговор, от който подразбрах, че според нея съм очаквал да създаде книга по филма; в писмото й се казваше, че тя чудесно се справяла и сама в писането на своите истории. Шарлот намери всичко това за много забавно, защото според нея Сара Мортън би реагирала по същия начин.

Защо трябваше толкова дълго да скицирате характера на Сара?
Всъщност нейната характеристика се състои от две части. Първата е когато Сара е в Лондон и я виждаме в собствената й среда, в отношенията й с нейния издател, отчитаме факта, че е стара мома, която живее с баща си, проявява слабост към алкохола... Втората част започва с пристигането й в провинцията и начина, по който се приготвя за работа. За мен е важно да покажа всички тези неща, въпреки че това малко забавя ритъма на действието: но за да вникне в поведението на героинята, зрителят трябва да я види как се залавя за работа, после самия акт на писането в специфичния контекст на малките детайли около навиците на автора. Филмът е подчинен на ритъма на творческия процес: нещата постепенно се навърват, после се забързват, а последния половин час е пълен с изненади и концентрацията на емоционално напрежение става максимална.

До самия край на филма не ни давате никакъв знак, че Джули може и да е героиня, измислена от самата Сара?
Като режисьор исках да покажа един въображаем свят по реалистичен начин колкото се може по-равностойно – така че фантазията да е еквивалентна на действителността. Когато откриваш светове, предсавите ти скоро се объркват: когато разказваш една история или правиш филм, ти се идентифицираш с героите до такава степен, че накрая споделяш нехните мисли и чувства, изпитваш техните емоции. С други думи, в творческия процес нищо никога не е просто: кое е истина и кое не? Какво различава действителността от фантазията? Тази тема ме връща към „Под пясъка”, в който героинята също смесва фантазията с реалността. Но в този случай фантазията е творческа и затова не предполага лудост.

Отделяте специално внимание на тялото на писателката, което също претърпява развитие с развитието на нейната книга…
Да. Исках да използвам клишето за застаряващите английски дами, които, като начало, не се чувстват уютно в собствената си кожа – въпреки че постепенно във филма разбираме, че като млада Сара се е погаждала доста добре със своето тяло. Едновременно с това исках нейното тяло да изглежда желано. Дори да съблазнява повече от тялото на младата Джули. И в същото време, понеже книгата се пише от Сара, не е изключено така представеният външен вид на двете жени да е плод на нейното въображение… Както и да е, основната ми цел беше Сара и Джули взаимно да повлияят на физическия си вид. С развитието на разказа Сара захвърля старите си дрехи; стилът й на обличане става далеч по-женствен; в някакъв смисъл от нея започва да лъха живот. Докато Джули изоставя изкуствеността. Тя става по-чиста. Връща се към детството, в същото време бидейки много сексапилна млада жена. Между нея и Сара се забелязва “обмен на флуиди”.

А музиката?
Обикновено композиторът се намесва някъде към финалния етап от пост-продукцията. Този път обаче, при положение, че филмът е за работния процес по създаването на една книга, си помислих, че би било интересно да дам сценария на композитора, така че музиката от своя страна да се развива заедно със съдържанието на книгата. Отначало като че ли има само отделни музикални мотиви, построени върху няколко ноти. Постепенно те се хармонизират в завършена музикална тема. Исках в хода на филма тази тема да се изпълнява от разнообразни музикални инструменти, предполагащи преминаване от жанр в жанр: сага, трилър, психо-драма, портрет на една дама, писателска биография…

Какво символизира Басейнът?
Басейнът може да символизира каквото си щете. Често снимам водата, предимно океана. Лично за себе си го свързвам със снемането на табутата, от една страна и с провокирането на известна доза респект, от друга. В този конкретен филм експлоатирам басейна като един вид структура, “затварящ водата”. Басейните, за разлика от океана, се поддават на обработка и контрол. Басейнът е царството на Джули. Той е като кино-екран, на който персонажът заживява сред проекции от образи. На Сара Мортън й е необходимо време, преди да влезе в басейна: точно толкова време, колкото трябва на Джули, за да се превърне извор на вдъхновение за Сара – т.е. докато басейнът се изчисти.


ШАРЛОТ РАМПЛИНГ
за филма

Как ви избра Франсоа Озон за “Басейнът”?
Почти както и за “Под пясъка”. Срещнахме се и обсъдихме идеята още преди Франсоа да започне да работи по сценария. Попитаме какво мисля, проговорихме казаното, после той се зае с писане, което му отне четири месеца, през които продължихме да поддържаме редовно връзки. След това заснехме филма!

Приличате ли си със Сара Мортън в живота?
Героинята е доста различна от мен. Английските писателки на мистерии живеят в един техен, много особен свят. Прочетох доста за тях, както и доста от техните книги – на Агата Кристи, Патриша Найсмит, Рут Рендъл. Тези жени наистина са странни птици. Изглеждат леко надменни, често в лошо-настроение. Те са ужасно уединени, сякаш сами са се заключили в един крайно неудобен свят на пълна тишина.

В началото на филма Сара Мортън прави впечатление на леко неприятна жена. Беше ли това проблем за вас?
Не, не беше проблем! Обичам когато героините ми претърпяват развитие, предприемат пътуване. Само защото в началото на филма един персонаж се държи по един начин, не означава, че той ще си остане все такъв през целия филм. В този смисъл “Пътуването” на Сара Мортън й позволява да се развие в много посоки.

Вие какво дадохте на Сара Мортън?
С Франсоа заедно изградихме образа на Сара Мортън. Двамата сме добър екип. На една и съща вълна сме, допълваме се успешно. Започнахме да работим по образа на Сара дълго преди да започнем продукцията. Когато започнаха снимките вече я познавах толкова добре, колкото и Франсоа. Заедно бяхме като две половини на един и същ индивид.

Как беше срещата ви с вашата френска партньорка Людивин Сание?
Людивин е много изящна актриса, тя е щедра и открита. Разбирахме се прекрасно. За разлика от много други актриси, Людивин не създава излишни проблеми. Подходът й е много директен. Умее да преодолява страховете си и да посреща рисковете.

За първи път ли работите с вашия сънародник Чалс Данс?
Чарлс Данс е чудесен актьор. Допреди филма не се познавахме лично. За тази роля Франсоа се срещна с много английски актьори, някои от които познавах. Когато ми каза, че иска Чарлс Данс, аз самата реших, че той е най-подходящ.

Как според вас Франсоа Озон гледа на Англия и на англичаните?
Франсоа е заинтригуван от англичаните и аз, имайки връзка с двете страни, го разбирам. Виждам колко открити и честни изглеждат англичаните, докато в същото време са доста прикрити. Отношението на Франсоа към Англия е много позитивно: искаше да направи филма си тук, с английска актриса, да заснеме Лондон и да използва и двата езика.

Знаете ли какво е написала Сара, докато е била във Франция?
Реших, че трябва да знам какво пише Сара, независимо, че публиката не знае. Всеки актьор има нужда да подхранва въображението си, за да може да развие героя си и да го направи жизнен. Затова ми беше необходимо да знам какво би написала Сара във Франция.

По какво Сара Мортън прилича на Франсоа Озон?
Избирайки персонажите, режисьорите разкриват по нещо от себе си. Това става в хода на работата им с актьорите и на режисьорските им решения. До завършването на филма героите дават възможност на режисьора да изрази една част от себе си. Смятам, че това важи и за Сара Мортън.

И накрая, съжалявате ли, че не участвахте в “8 жени”?
Не, защото изпитах удоволствието да бъда една жена в “Под пясъка”.


ЛЮДИВИН САНИЕ
за филма

На кой етап от подготовката се включихте към “Басейнът”?
На практика от премиерата на “8 жени” насам с Франсоа Озон не сме се разделяли, тъй като заедно промотирахме филма. Усещах, че той мисли за нов проект, а ролята ми предложи почти веднага след като покани Шарлот Рамплинг. Това беше първият път, когато ме взе, без да иска преди това пробни снимки, което много ме ласкае.

Не ви ли притесняваше, че по-голямата част от филма е на английски?
Бях много развълнувана от факта, че ще изпълнявам на английски. Беше ми се случвало и преди, но не и с главна роля. Истинското предизвикателство беше физическо, защото наистина трябваше да създам персонаж по скица. Трябваше да постигна своеобразна сексуална агресивност, която да “пусна в действие”, което ми струваше много физическа подготовка и перчене.

Как работихте над външния вид на Джули?
В очите на Сара Мортън и за пред публиката Джули трябваше да бъде очевиден секс символ. Това означаваше да работя върху тялото си, за да изглеждам като провинциална секс бомба. След задълбочена работа с дизайнера на костюмите, с гримьорката и с фризьорката дефинирахме видът, който би отивал на екстровертната личност на Джули.

Разголването на героинята създаде ли допълнителни трудности за актьорската игра?
Не беше чак такъв проблем. Случвало ми се е да съм разсъблечена и в “Капки вода върху нагорещени камъни” на Озон, така че се чувствах комфортно в компанията на екипа. А и физическите тренировки ми дадоха допълнителен кураж, за да се справя успешно с голотата си през време на снимките. Най-трудното в изиграването на Джули беше свързано с психологията на нейната разпокъсана личност. Трябваше да се поровя из леко болезнени кътчета на съзнанието си, за да създам героинята. Открих Джули с помощта на Франсоа. Така че, нейният образ беше изграден от двама души. Но доколкото развитието на характера й се следва фантазиите на Сара Мортън, аз оставих героинята да се развива естествено, спрямо ситуациите, които Франсоа създаде за нас.

“Басейнът” е третият ви филм с Франсоа Озон. Съвместната ви работа доведе ли и до други посоки в отношенията ви?
В първия филм, “Капки вода върху нагорещени камъни” бях на 19 години и знаех много малко за продукцията на филми. Бях по-наивна и никак не бях склонна към рискове. Eдва когато Франсоа ме избра за ролята на негов двойник в “8 жени” осъзнах, че сме артистично съвместими. В “Басейнът” Франсоа направи нещо, което според мен беше много добро: позволи ми да участвам в творческия процес по подготовката на филма. Даде ми повече свобода и ми позволи да участвам във всеки етап от процеса. Познавам този филм от началото до края. Благодарение на това можех по-лесно да разбирам решенията на Франсоа, което ми помагаше да вземам по-свободно своите.

Какво научихте от работата си с Шарлот Рамплинг?
Работните ни отношения бяха много естествени. Усещах я като член на семейството, защото беше работила с Франсоа в “Под пясъка”. Тя много ме окуражаваше. Шарлот подхожда към правенето на филма изключително спокойно. Английският език циментира отношенията ни. Всички на терена разбираха езика, но само Шарлот и аз го говорехме. То беше като да си говорим на само наш си диалект, което много ни сближи. Тя е актриса, която влага много чувство когато работи над емоциите на героинята си, докато аз съм по-наивна и своенравна в това отношение. Като че ли моята героиня ме поглъща. Шарлот Рамплинг ме научи да се се отделям от образа, без да губя удоволствието от вживяването в него.

Как бихте обяснили отношенията между Джули и Сара?
В началото, при появяването на Джули изглежда, че те двете нямат нищо общо помежду си. После, след като Сара е странно привлечена от Джули, настъпва промяна, която отвежда към сферата на фантазията. Имам чувството, че събирайки ни с Шарлот в “Басейнът”, Франсоа слива два аспекта от работата си в един. Аз идвам от изкуствената страна, театралния и концептуалната страна на “Капки вода…” и “8 жени”, докато Шарлот идва от “Под пясъка”, чието звучене е достапо-интимно. Моето усещане е, че в “Басейнът” между тези две тенденции прехвърча искра, която пронизва отношенията на Сара и Джули. Джули е изкуствена, почти вулгарна. Сара е интроверт и интелектуалка. Във филма тези две жени застават една срещу друга и това ги променя: Джули развива вътрешен живот, докато Сара разцъвтява физически.
Мися, че с “Басейнът” Франсоа прави опит да разкаже една изключителн лична история, история за творческата натура и нейната муза, която разкрива колко фина може да бъде нишката между фантазията и реалността. Как авторът може да бъде изцяло обсебен от неговата муза и обратното, как музата може остане обезкървена от автора.