Прасчо и Кутрето се раждат в един и същи ден, в една и съща болница и почти в един и същи момент. При все това майките им са различни. Привлечени като по чудо едно към друго, бебетата протягат ръчички от креватчетата си и се докосват. От този миг нататък те стават неразделни.
Годините минават. Прасчо и Кутрето вече са 16-годишни и живеят в своя собствен крехък и опасен свят, говорейки на език, който само те двамата разбират. Но точно преди 17-ия им рожден ден съвършеното равновесие започва да се разклаща. Кутрето започва да говори със съученика си Марки. В дискотеката Прасчо полудява от ревност, защото Марки се опитва да целуне Кутрето. Един ден Кутрето е преместена да учи в Донегал. Прасчо затъва във водовъртеж от безсмислено насилие и разрушения и е обсебен само от една мисъл – двамата с Кутрето да прекарат рождения си ден заедно. Кутрето за разлика от Прасчо открива в себе си скрита сила, която й помага да намери път в живота. Сутринта на рождения им ден Прасчо се появява в стола на училището й. Приближавайки се през масите към нея, той обявява намерението си да я спаси. Но реакцията на Кутрето далеч не е ентусиазирана…