Отвличането и убийството на Алдо Моро - бившия италиански премиер и председател на Християндемократическата партия, е катастрофално събитие, което никой италианец не може да забрави. Моро е взет за заложник от членове на “Червените бригади” през март 1978 г. Близо два месеца минават в безполезни преговори. Надупченото му от куршуми тяло е намерено на 9 май след анонимно обаждане до властите. Извършено е шокиращо престъпление и Италия е пред прага на политически хаос. Марко Белокио ни връща към този смутен период от италианската история с “Добър ден, нощ”, създавайки филм с изключителна комплексност и съкрушително емоционално въздействие. Филмът проследява четиримата членове на “Червените бригади”, които тайно наемат апартамент, подготвят го за целта си и извършват отвличането, довеждайки ужасения Моро в своето скривалище.

Белокио – един от най-големите живи италиански режисьори – се движи през този сложен терен с изключителна чувствителност. Без да дава морална оценка, филмът е по-скоро изследване. В ръцете на режисьора Моро получава висок статут като човек, борещ се със своя католицизъм, чувствата към своето семейство и в крайна сметка със съзнанието, че е смъртен. В мащабността на “Добро утро, нощ” има както величественост, така и интимност, има съчувствие и рядко срещано разбиране.