| |
19.03, Петък - 21:00, Люмиер
20.03, Събота - 16:00, Дом на киното
|
 |
|
|
Режисьор:
Уонг Карвай
Оператор:
Кристофър Дойл
Сценарист:
Уонг Карвай
Продуцент:
Чан Йечен
|
| В ролите:
Лесли Чеун , Тони Леун Чиувай , Чан Чен |
|
|
|
| Продукция:
Jet Tone |
| Световен разпространител:
Fortissimo Film Sales |
|
|
|
|
|
|
|
ЩАСТЛИВИ ЗАЕДНО
CHEUN GWONG TSA SIT
HAPPY TOGETHER |
|
|
|
|
Хонконг,
1997, 92 мин, черно-бял, цветен |
|
 |
|
Награди:
Кан 1997 - "Награда за режисура" Хонгконгска филмова награда за най-добър актьор на Тони Леун Чиувай
|
|
|
|
Под китайското заглавие, използвано за “Фотоувеличение” на Антониони (загатващо излагането на показ на нещо неприлично), Уонг Карвай и операторът Кристофър Дойл са създали своя най-лиричен филм. Любовната история между двама хомосексуалисти от Хонконг приключва скоро след пристигането им в Аржентина. Лай получава работа като портиер в един танго-бар в Буенос Айрес и започва да пести, за да си купи билет за връщане. Хо изпълнява сексуални желания за развлечение и за пари, но се връща при Лай, търсейки утешение, когато един от клиентите му го оставя насинен и разкървавен. Лай се сприятелява и някак си черпи емоционална сила от едно тайванче, пътуващо на юг “към края на света”.
“Тримата главни герои дават на Уонг всичко, от което се нуждае за проницателно размишление върху смисъла на разделите, повторните срещи и опитите за ново начало. От много далеч (Буенос Айрес е антиподът на Хонконг) той дава израз на тревогите и надеждите на съгражданите си в навечерието на връщането на тяхната родина на Китай.”
Тони Рейнс, Time Out Film Guide
|
|
|
|
|
УОНГ КАРВАЙ
WONG KAR-WAI
|
|
|
|
 |
| Уон Карвай е роден през 1958 година в Шанхай. Когато е на 5 години родителите му се преместват в Хонг Конг. Той учи графичен дизайн в политехническото училище и се занимава с фотография, след което постъпва в департамента по сценаристика на HK-TVB (Хонг Конг TV бродкастинг). Първият си сценарий реализира през 1982. Дотогава във филмовите среди е известен като "човекът за идеи". Асистира на известни хонконгски режисьори и навлиза в киното заедно с други кинаджии като Джейкъб Чън, Стенли Куан, които оформят силната тройка на така наречената "втора вълна" в хонконгското кино. Уон Карвай изненадва всички с дебютния си филм As Tears Go By ("Докато сълзите капят" - 1988). Филмът е замислен като обичаен гангстерски екшън, но сюжетът най-неочаквано прави резки завои към лиричното и сантименталното - до такава степен, че стрелбата на екрана е пропорционална на целувките. Успехът сред зрителите е повече от неочакван, а критиката високо оценява визуалния стил на Уон Карвай. Тогава го наричат "единственият арт-режисьор". Със следващия си филм Days of Being Wild ("Диви дни” - 1991) Уон Карвай отново изненадва - дългата и объркана любовна история, развиваща се из излъчващите хлад улици и кафенета на Хонг Конг не се харесва нито на публиката, нито на продуцентите. Въпреки това, филмът се радва на успех в Корея и Европа и получава множество награди. Това вдъхновява режисьора и след няколко години той снима две съвсем различни истории Ashes of Time ("Пепелта на времето" - 1994) и Chungking Express ("Чункин експрес" - 1994). Последното заглавие впечатлява Куентин Тарантино и той кани Уон Карвай в Америка, където името на азиатеца е все още непознато (главната героиня на филма поразително напомня Амели на Жан-Пиер Жьоне). С Fallen Angels ("Паднали ангели" - 1995) режисьорът се завръща на азиатския екран. А през 1997 прави тотално неочакван за него филм Happy Тоgether ("Щастливи заедно"). Действието в тази хомосексуална история се развива в Буенос Айрес. Именно с тази кинотворба той получава и първия си важен международен приз - награда за най-добра режисура на фестивала в Кан. |
|
|
|
| 1988 Докато сълзите капят |
| 1991 Диви дни |
| 1994 Чункин експрес |
| 1994 Пепелта на времето |
| 1995 Паднали ангели |
| 1997 Щастливи заедно |
| 2000 В настроение за любов |
| 2004 2046 |
| 2004 Ерос – новелата "Ръката" |
|
|
|
|
|
