След смъртта на жена си един мъж се пропива и губи жилището си. Тъй като в Москва вече не му е останало нищо, той решава да се пресели с 11-годишния си син в дома на сестра си в Крим. Момчето е слушало истории за безмоторните самолети, носещи се из въздуха там, и копнее по-скоро да стигне до мястото на мечтите си. Баща му, от друга страна, се задоволява да остави пътуването в ръцете на случайността, колкото и бавно да е придвижването им. Те пътуват пеша и с влак, заработвайки прехраната си по пътя с каквото им попадне. Известно време момчето търпи това мудно придвижване, но мечтата за Коктебел не му дава покой.

Режисьорите подхождат към сцените на съществуването без корени с огромна деликатност и независимо дали двамата главни актьори изразяват любовта и зависимостта на бащата и сина един към друг или разочарованието, породено от тази близост, впечатляващото им екранно взаимодействие е видно през цялото време – то издига пътешествието им от физическо на емоционално ниво. “Коктебел” е визуално поразително размишление: вълшебен образ след вълшебен образ ни носят към крайбрежието и лечебните сили на морето.
Димитри Ейпидес